За тези, които са видели предишния ми пост Бъстър Б.Джоунс не се нужда от представяне.

В това видео той обяснява постановката на дясната ръка при тъмб пикинг техниката и дава някои характерни патерни. Пръстовките градират от по-прости за усвояване на основната пулсация до по-сложни звучащи доста интересно когато се приложат към акордова прогресия.

В края на първото видео има  обяснение за техниката, която Бъстър Б. Джоунс използва за свирене на мелодията и комбинирането й с акомпанимента. На кратко анализира и показва точното движение на пръстите и положение на ръката. Има материал за размисъл.

Тук може да изтеглите ноти и табулатури на всички пръстовки от урока, които направих специално за феновете на Школа по китара „Ла Мажор“.

В това видео ще намерите различни идеи на един от големите майстори на акустичната китара, които можете да използвате за да разнообразите стила си. Видеото е на английски език. Приятно гледане!

Безспорно име в акустичната китара, Брадли Джоунс, известен повече като Бъстър Б. Джоунс оставя освен многобройни записи и няколко видео урока. Напуснал този свят едва на 49 години самият той е „един от големите“ в акустичната китара. Тук той прави сравнение между интерпретаторските стилове на трите фигури, считани за основоположници на стила „тъмб пикинг“ стила- Мърл Травис, Чет Аткинс и Лу Рийд. Чрез анализ на тяхната интерпретация на една тема – All I Need Is You Babe той сравнява и описва основните разлики в подхода им към музикалната фраза и акомпанимент. Видеото е на английски език. Приятно гледане!

 

Попаднах на този видео клип, в който един от любимите ми китаристи  споделя подхода и техниката си при свирене на акустична китара. Струва си да  го видите!

Абел Карлеваро (1916-2001) – виртуозен изпълнител, композитор и посветен преподавател по китара. Роден в Монтевидео, Уругвай.

Лонгитюдно (надлъжно), трасверсирано (напречно) и смесено движение, ос и опорна точка, са само някои от термините, представени в речника на китарната техника от уругвайския китарист маестро Абел Карлеваро в неговата революционна работа Escuela de la guitarra /School of guitar/ Школа по китара.
Кой е Абел Карлеваро. В едно от своите писма до Марио Кастелнуово-Тедеско в края на 50те години Сеговия пише „Трима от китаристите съревноваващи се за първа награда в Женева са сред най-добрите ми студенти- Нарико Йепес от Испания, Алирио Диас от Венецуела и уругваеца Абел Карлеваро.“

Познаването на Монтевидео и Уругвайската музикална сцена е много важно когато се опитваме да разберем как и защо музикант от калибъра на Карлеваро подхожда към свиренето на китара по такъв научен и универсален начин.

В началото на 20 век за Уругвай често се говори като Южно Американската Швейцария. Солидната икономика плюс сериозната английска империалистическа организация и ред оставят своя отпечатък върху уругвайските традиции и начин на живот. Топ емигрантите от Европа в края на 19 век дават на Монтевидео и Уругвай облик много различен от този на Бразилия и Аржентина. В Уругвай неграмотността е сведена до нула, докато в Южно Американските държави това далеч не е така. Дори сам по себе си този факт говори много.

От 1930 до около 1950 региона на залива Ла Плата преживява период на развитие и просперитет непознати в южното полукълбо, с изключение на Австралия. През тази златна ера Андрес Сеговия пристига в Монтевидео. Когато Сеговия започва да обучава Карлеваро, уругвайския музикант е вече изтъкнат изпълнител. По време на периода, в който Европа страда от Втората световна война и последиците от нея, Южна Америка предлага отлични условия за израстване, развитие и просперитет. Китарният свят добре познава Аугустин Бариос Мангре и Абел Карлеваро, които оформят инструмента и техния специфичния репертоар, композитори като Вила Лобос и Понсе които чрез своя талант дават нов тласък в развитието на китарата. Затова не е изненада факта, че Сеговия прекарва десет ползотворни години в Уругвай.

Освен плодородната южно американска китарна сцена в която Карлеваро израства и се развива като музикант, друг важен фактор допринесъл за бъдещото му величие е неговата уникална реакция спрямо застоя в китарната техника и конструкция, които продължават вече много години. За дълъг период от време класическа китарна техника означава да се свири по начина, по който свири Сеговия. 8 струнната китара на Томас, 10 струнната на Йепес и двете китари в една система на Карлеваро трябва да почакат.

Никой китарист преди Сеговия не е бил толкова световно известен и признат. Така че е справедливо да се каже, че предвид големите постижения на Сеговия в установяването на китарата като уважаван класически инструмент следващата крачка е света да разбере и следва неговия личен интерпретаторски стил. Стил, който обаче доминира на китарната сцена почти цяло столетие. Много въпроси, оставени без отговор и гласове, които са били заглушавани в продължение на десетилетия вече могат да бъдат чути. Това обяснява защо много китаристи решават да отидат в Монтевидео и да учат при Карлеваро, или в Аликанте и да учат с Томас, или в Лас Росас при Йепес.

Една от най-често цитираните мисли на Карлевато е: „По-добре е да мисля 5 часа и да работя един, от колкото обратното.” Неговата школа се опира на възможността на ума да проследи всяко движение по грифа, то да се реализира първо чрез мозъка преди реалното движение да се извърши.

Карлеваро акцентира на това, че китариста може  да разчита на различни групи мускули за да постигнат определена задача и отговорност на артиста е да използва най-подходящата група мускули за определена цел. Това е теорията, която стои зад концепцията за “fijación” (фиксация), която отчита важността на анулирането на определена група мускули за постигането на определен специфичен звук или движение.

Карлеваро не оставя нищо на случайността. Ако той мисли за нещо, това е средство чрез което намира начин да го постигне. Един от големите дни в китарната история е денят, когато Карлеваро намира начин да елиминира „скърцането”, предизвикано от движението на пръстите на лявата ръка при смяна на позициите върху грифа- проблем често игнориран от китаристите. Но когато други музиканти чуят изпълнението ни, те често се чудят как е възможно такъв „шум” да бъде част от музиката. Причината е проста- много китаристи просто пренебрегват „скърцането” при плъзгането на пръстите по струните. Мозъкът се научава да не го чува…- избирателно чуване-.

„Как да избегна този шум?” , бих попитал Карлеваро… И той би отвърнал „Първо кажи ми как го правиш. Защото ти го правиш толкова ясно, че предполагам си го упражнявал целенасочено.“

Най-сложното относно невъзможността да премахна шумовете от предвижването на лявата ръка е, че аз дори не знам как ги предизвиквам и следователно пътя да ги премахна е всъщност два проблема в едно. Карлеваро би ме накарал да погледна движенията на лявата си ръка, като ги забавя и тогава би ме попитал: Сега какво мислиш, че трябва да направиш за да елиминираш това „скърцане”? Аз бих погледнал отново забавените движения на лявата ми ръка… и ще имам отговор, или поне част от него. Карлеваро би ме превел през останалото. Това беше начина на преподаване на Карлеваро- мисли, мисли и оново мисли. Резултата бе очевиден- ти можеш да изграждаш техниката си с всеки музикален пасаж.

Относно репертоара той акцентира на това, че техниката се изучава на базата на пиесите, които изпълняваме, а не обратното. Техниката е част от един креативен процес. Всяка техническа трудност трябва да се обмисля многократно и тогава отговора ще дойде от ума и ще се пренесе въру движенията на пръстите по грифа.

Когато наблюдава китаристи изпозващи много енергия за да компенсират лошата постановка, Карлеваро често казваше- „Те ще свирят по-добре с една по-естествена и правилна постановка.”

Много Европейски, Азиатски, Американски китаристи пристигат в Монтевидео и следват Карлеваро от един майсторски клас на друг. Много американски китаристи идват в Уругвай през 80те и 90-те години да учат при Карлеваро и причината за това е проста- когато учиш при него откриваш себе си- единствения който би свирил страхотно за теб. Затова препоръчвам да направите същото- Мислете, мислете , мислете.

 

Ренато Белучи, статия публикувана в списание GuitArt International, January/March 2004.г

Превод: А. Михайлов

Министерство на културата на България и Световната организация по интелектуална собственост /СОИС/отправят покана за участие в семинара за управление на правата в музикалния бизнес „Как да живеем от музика”, който се организира от Министерство на културата на България и Световната организация по интелектуална собственост (СОИС).
Семинарът ще се проведе на 12-13 МАРТ 2013 година, в София Лайв Клуб, НДК. Събитието е със свободен вход и не се изисква предварителна регистрация.

Програмата се базира на разработката „Как да живеем от музика“ на лектора David Stopps, по поръчка на WIPO /СОИС/ и се провежда като много успешен комуникативен и интерактивен формат за споделяне на добри практики и решаване на проблеми основно с гилдията на артистите-изпълнители в няколко страни.

Очакваме ви в София Лайв Клуб!

Програма

Източник: Мюзикаутор

Нашия Коледен клип

Posted: януари 18, 2013 in Други
Моят приятел Лари записа това виртуозно изпълнение на известната коледна песен специално за  празниците:-)

Здрава и щастлива Нова Година!

Travis Picking – първи стъпки

Posted: януари 15, 2013 in Уроци

Thumb Picking модела, или Travis Picking както често се нарича след утвърждаването му от китариста Мърл Травис, по същество представлява свирене на устойчив, стабилен бас патерн (модел) с палеца и запълване със синкопиран ритъм с пръстите. Този начин на свирене пасва идеално за фолк и рагтайм, както и за блуз, джаз и други стилове.

Каква е основата?

Основата на Травис патерна (модела)е устойчив бас с палеца  срещу синкопирани фигури с пръстите.  Терминът „синкопиран” се отнася до ритъма, който е „off beat” по отношение на основната пулсация. В този случай травис патерна (модела)не е синкопиран, но когато го разделите на два елемента, първата част (свирена с палеца) е на “on beat” (силно време), а втора част (свирена с пръстите) се вмъква между ударите и от тук и терминът „синкопиран”. Важно е да се разбере обаче, че когато двата елемента (палеца и пръстите) свирят заедно, това не произвежда разклатен ритъм, а добър  „groove” и стабилно пулсиращ ритъм.

Научете този патерн, направете си собстени вариации и ще видите как добре ще тръгне. И помнете, нека палеца ви бъде пазител на ритъма!

1. Първо първите неща

Направете така, че баса да върви стабилно. Travis picking патерна зависи от това как палеца създава устойчив пулс чрез ритмични удари надолу. Този пример използва ре мажорен акорд. В баса се редуват четвърта и трета струна. Упражнявайте баса самостоятелно отново и отново. Нотите показват знака за повторение. Трябва да упражнявате пасажите между знаците много пъти. Аудио файловете на свирят тези повторения.

2. След това добавете „pinch”

Първия пръст (или средния) свири в първото време заедно с палеца. Високия тон често се нарича „pinch”.

*”Pinch” – щипване, щипвам, шипкаtravis1

3. Нямате търпение да синкопирате

Следващия елемент е се добави синкопиран ритъм с първия пръст. Високите тонове  се вместват между устойчивата пулсация на баса и се свирят обикновено с първи пръст. В нотите ще видите две осмини ноти във второто време. Палеца свири първата осмина, а първия пръст втората. Въпреки, че първата нота е изписана и като част от високия глас, тя се свири от палеца.

4. Отново синкопиране

Добавете удар със втори пръст в края на третото време. Самият Травис обикновено свири и всички синкопи с първи пръст, но може да използвате и втори. Това е един завършен Травис патерн, може би най-семплия (основния).  Може да оставите нещата до тук, но можете и да добавите малко вариации.travis2

5. Още един синкоп

Последния елемент, който може да добавите, е синкоп с първи пръст в края на четвърто време.

travis3

 

 

Травис „in the Wind” пръстовка Последната пръстовка в модел 5 може да се използва с много песни,  чиито последни три думи са „in the wind”, например Dust in the Wind на Канзас, Blowin’ in the Wind на Боб Дилън, Dogs Break in the Wind etc.

Може да отнеме месеци да се почуствате сигурни и уверени с това темпо. Имайте търпение, използвайте метроном в темпо, което ви е удобно и свирете модела 5 минути без прекъсване. След това покачвайте темпото всеки ден по малко. След няколко седмици (може би не мислите, че това може да е толкова лесно) пръстите ви ще започнат да се движат по начин, който в началото може да ви се е виждал невъзможен. Не спирайте до тук. Ако ви доскучее звука на акорда ре мажор, пробвайте други.  За всеки акорд свирете първо с палеца струната, на която е основната нота на акорда. Например до мажор палеца свири първо пета струна (където на трето прагче е тонът до). След това палеца може да редува ударите между пета и четвърта струна.
Ключът към усвояванането на Travis Picking е в точното изсвирване докато се упражнявате. Не се опитвайте да свирите бързо твърде скоро. Системната работа ще ви подготви за бързите темпа и ще се чувствате сигурни, вместо да се въртите около верните тонове и точното темпо.

travis3

 

Solo Finger Pickingот  Jerry Snyder е добра книга за начало ако искате да продължите да изучавате тези пръстовки.

След като съберете опит в този стил може би ще искате да опитате някои по-сложни пръстовки на тези модели. На мен ми харесва да свиря от  Guitar FingerPicking Styles“ на Happy Traum (съдържат някои блуз и рагтайм пиеси използващи Travis Picking  за стила thumpin’ bass) и Classic Ragtime Guitar Solosby Stefan Grossman (колекция от няколко рагтайм пиеси от различни композитори и различни аранжименти)

Автор: Майк Сълт, превод Анастас Михайлов

Как да научим нов акорд

Posted: декември 2, 2012 in Уроци

В основата на всеки акомпанимент стои определена поредица от акорди. За да ги сменяте бързо  всяка акордова пръстовка трябва да е добре отработена. Този урок е посветен на начина, по който може да постигнете това.

Цел на упражненията е да „хванете” акорда с всички пръсти едновременно. Често в началото китаристите търсят прагчетата и поставят пръстите си един след друг. Колкото по-бързо преодолеете това, толкова по-бързо ще напреднете в свиренето на акомпанимент. Затова е важно да се упражнявате по правилен начин. В случая това означава да поставяте пръстите си върху грифа едновременно.

Преди да започнете упражнението, решете кой акорд ще учите.  Поставете пръстите си върху грифа на съответните прагчета, натиснете и изсвирете акорда. Чувате ли ясно всички тонове? Ако не, проверете кой от тях не е ясен и поправете положението на пръстите.

Вече сте чули звученето на акорда, но трудно и бавно го „хващате”. Тук стигаме до същността на този урок.

Три стъпки в усвояването на нов акорд:

1.    Хванете акорда и го изсвирете. След това отпуснете пръстите, без да ги отделяте от струните. Отново натиснете струните едновременно и изсвирете акорда. Повтаряйте тази стъпка толкова, колкото ви е необходимо за да се почувствате комфортно с новия акорд.

2.    Изсвирете акорда. След това вдигнете пръстите няколко милиметра над грифа без да ги размествате. Натиснете отново струните  едновременно с всички пръсти и изсвирете акорда. Постепенно увеличавайте това разстояние до 1-2 сантиметра.

3.    Изсвирете акорда. След това вдигнете пръстите над грифа и ги „размешайте” добре. Отново натиснете струните  едновременно с всички пръсти и отново изсвирете акорда. Постепенно усложнявайте тази стъпка като отделите ръката си от грифа, разтърсите я леко и после отново хванете акорда.

Надявам се този урок да ви е полезен. Ако е така, споделете го с приятелите си. Ако искате да допълните нещо, да споделите или питате, пишете коментар.

Автор: Анастас Михайлов

Марк Кнопфлер, един от големите съвременни китаристи, идва отново в България. На 29 април 2013 ще свири с групата си  в София.

Спомням си как се запалих за музиката му. Първо разбира се намерих албумите на Дайър Стрейтс, после и другите. Дълго търсих записите с Боб Дилън. Бях чул,  че имат общ албум (Infidels 1883). Това беше отдавана, в една друга епоха – преди интернет и youtube:-).  Затова реших да ъпгрейдна малко информацията си по темата за общите им проекти и гугъл бързо ме вкара в реалността.

Марк и Боб Дилън правят серия съвместни концерти през 2011  и 2012. Ето и видео на техен концерт  от миналата година, качен в тубата. Той си е повече на Марк и групата му, Дилън се появява накрая за няколко парчета.

Като тръгна приказката за Дилън, чуйте и песента му Knocking on a Heavens Door с участието на Марк. Акомпанимента му е толкова фин, че трудно си представяш песента по друг начин. А солото в началото на втората минута… не може да бъде сбъркан с друг. Записана по много тъжен повод, но струва ми се една от най-добрите версии на песента.

За Марк и свиренето му сигурно ще пиша още постове, но най-доброто е да се слуша музиката му на живо. Затова и голямата новина за нас българските му фенове е, че след по-малко от 5 месеца той ще е отново тук!
Не пропускайте концерта. Билети вече се продават на ticketpro.bg , касите на НДК, както и сайта на Марк  markknopfler.com

Добре дошли

Posted: ноември 12, 2012 in Други

Добре дошли в личния ми блог! Тук ще намерите материали, свързани със свиренето и обучението по китара, интересни статии, музика, уроци и др. Блогът стартира през месец декември 2012. Заповядайте отново.