Archive for the ‘Китаристи и школи’ Category

Абел Карлеваро (1916-2001) – виртуозен изпълнител, композитор и посветен преподавател по китара. Роден в Монтевидео, Уругвай.

Лонгитюдно (надлъжно), трасверсирано (напречно) и смесено движение, ос и опорна точка, са само някои от термините, представени в речника на китарната техника от уругвайския китарист маестро Абел Карлеваро в неговата революционна работа Escuela de la guitarra /School of guitar/ Школа по китара.
Кой е Абел Карлеваро. В едно от своите писма до Марио Кастелнуово-Тедеско в края на 50те години Сеговия пише „Трима от китаристите съревноваващи се за първа награда в Женева са сред най-добрите ми студенти- Нарико Йепес от Испания, Алирио Диас от Венецуела и уругваеца Абел Карлеваро.“

Познаването на Монтевидео и Уругвайската музикална сцена е много важно когато се опитваме да разберем как и защо музикант от калибъра на Карлеваро подхожда към свиренето на китара по такъв научен и универсален начин.

В началото на 20 век за Уругвай често се говори като Южно Американсата Швейцария. Солидната икономика плюс сериозната английска империалистическа организация и ред оставят своя отпечатък върху уругвайските традиции и начин на живот. Топ емигрантите от Европа в края на 19 век дават на Монтевидео и Уругвай облик много различен от този на Бразилия и Аржентина. В Уругвай неграмотността е сведена до нула, докато в Южно Американските държави това далеч не е така. Дори сам по себе си този факт говори много.

От 1930 до около 1950 региона на залива Ла Плата преживява период на развитие и просперитет непознати в южното полукълбо, с изключение на Австралия. През тази златна ера Андрес Сеговия пристига в Монтевидео. Когато Сеговия започва да обучава Карлеваро, уругвайския музикант е вече изтъкнат изпълнител. По време на периода, в който Европа страда от Втората световна война и последиците от нея, Южна Америка предлага отлични условия за израстване, развитие и просперитет. Китарния свят познава Аугустин Бариос Мангре и Абел Карлеваро, които оформят инструмента и техния специфичния репертоар, композитори като Вила Лобос и Понсе които чрез своя талант дават нов тласък в развитието на китарата. Затова не е изненада факта, че Сеговия прекарва десет ползотворни години в Уругвай.

Освен плодородната южно американска китарна сцена, в която Карлеваро израства и се развива като музикант, друг важен фактор допринесъл за бъдещото му величие е неговата уникална реакция спрямо застоя в китарната техника и конструкция, които продължават вече много години. Класическа китарна техника означава да се свири по начина, по който свири Сеговия. 8 струнната китара на Томас, 10 струнната на Йепес и двете китари в една система на Карлеваро трябва да почакат.

Никой китарист преди Сеговия не е бил толкова световно известен и признат. Така че е справедливо да се каже, че предвид големите постижения на Сеговия в установяването на китарата като уважаване класически инструмент следващата крачка е света да разбере и следва неговия личен интерпретаторски стил. Стил, който обаче доминира на китарната сцена почти цяло столетие. Много въпроси, оставени без отговор и гласове, които са били заглушавани в продължение на десетилетия вече могат да бъдат чути. Това обяснява защо много китаристи решават да отидат в Монтевидео и да учат при Карлеваро, или в Аликанте и да учат с Томас, или в Лас Росас при Йепес.

Една от най-често цитираните мисли на Карлевато е: „По-добре е да мисля 5 часа и да работя един, от колкото обратното.” Неговата школа се опира на възможността на ума да проследи всяко движение по грифа, то да се реализира първо чрез мозъка преди реалното движение да се извърши.

Карлеваро акцентира на това, че китариститие може  да разчитат на различни групи мускули за да постигнат определена задача и отговорност на артиста е да използва най-подходящата група мускули за определена цел. Това е теорията, която стои зад концепцията за “fijación” (фиксация), която отчита важността на анулирането на определена група мускули за постигането на определен специфичен звук или движение.

Карлеваро не оставя нищо на случайността. Ако той мисли за нещо, това е средство чрез което намира начин да го постигне. Един от големите дни в китарната история е денят, когато Карлеваро намира начин да елиминира „скърцането”, предизвикано от движението на пръстите на лявата ръка при смяна на позициите върху грифа- проблем често игнориран от китаристите. Но когато други музиканти чуят изпълнението ни, те често се чудят как е възможно такъв „шум” да бде част от музиката. Причината е проста- много китаристи просто пренебрекват „скърцането” при плъзгането на пръстите по струните. Мозъкът се научава да не го чува…- избирателно чуване-.

„Как да избегна този шум?” , бих попитал Карлеваро… И той би отвърнал „Първо кажи ми как го правиш. Защото ти го правиш толкова ясно, че предполагам си го упражнявал целенасочено.“

Най-сложното относно невъзможността да премахна шумовете от предвижването на лявата ръка е, че аз дори не знам как ги предизвиквам и следователно пътя да ги премахна е всъщност два проблема в едно. Карлеваро би ме накарал да погледна движенията на лявата си ръка, като ги забавя и тогава би ме попитал: Сега какво мислиш, че трябва да направиш за да елиминираш това „скърцане”? Аз бих погледнал отново забавените движения на лявата ми ръка… и ще имам отговор, или поне част от него. Карлеваро би ме превел през останалото. Това беше начина на преподаване на Карлеваро- мисли, мисли и оново мисли. Резултата бе очевиден- ти можеш да изграждаш техниката си с всеки музикален пасаж.

Относно репертоара той акцентира на това, че техниката се изучава на базата на пиесите, които изпълняваме, а не обратното. Техниката е част от един креативен процес. Всяка техническа трдност трябва да се обмисля многократно и тогава отовора ще дойде от ума и ще се пренесе въру движенията на пръстите по грифа.

Когато наблюдава китаристи изпозлващи много енергия за да компенсират лошата постановка, Карлеваро често казваше- „Те ще свирят по-добре с една по-естествена и правилна постановка.”

Много Европейски, Азиатски, Американски китаристи пристигат в Монтевидео и следват Карлеваро от един майсторски клас на друг. Много американски китаристи идват в Уругва през 80те и 90-те години да учат при Карлеваро и причината за това е проста- когато учиш при него откриваш себе си- единствения който би свирил страхотно за теб. Затова препоръчвам да направите същото- Мислете, мислете , мислете.

 

Ренато Белучи, статия публикувана в списание GuitArt International, January/March 2004.г

Превод: А. Михайлов

Реклами